НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
21
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под
отговорност
и ще се наказва според законите".
Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георги), махалата Св. Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе такоже в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред.
Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под
отговорност
и ще се наказва според законите".
Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение. Те не могли да имат свой варненски български владика. Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква.
към текста >>
С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем
отговорни
пред сички българский народ." Обаче работата на смесената комисия пррдължила.
Как може да бъде владика грък? Това ако са сторили или ще сторят Г-да членовете, то нам е не прието и ний протестирами в имято на цялата Епархия. Когато тукашний град е ключ на собствена България, трябва ли да я отпустим? Разумява се, не! Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни.
С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем
отговорни
пред сички българский народ." Обаче работата на смесената комисия пррдължила.
Изработеният от нея проект е бил представен частно на патриарха, който направил своите възражения и го отхвърлил. Според патриарха 10-ят член на проекта, дето се определяли границите на бъдащата българска църква, трябвало да се измени, като се изключат от последната още ред други български местности, между които градът Кюстенджа от силистренската епархия, освен градът Варна, още и други 20 села между Варна и Кюстенджа, от Варненската епархия, Провадийската кааза от Месемврийската епархия и др. Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съобщени на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува. Те подали на 5 октомври от страна на цялата епархия един протест до правителството, подписан от 663 подписи и подпечатан с главния общински и с казалийските печати.
към текста >>
Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е
отговорен
пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно.
Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир.
Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е
отговорен
пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно.
С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>
2.
7. Борис Николов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Учителят е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи
отговорен
за неговото неразумно поведение.
На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност. За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си. Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във факултета по естествени науки и го завършва отлично, Професорът му предлага да стане асистент в университета. Той отказва и даже не си взема дипломата.
Учителят е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи
отговорен
за неговото неразумно поведение.
В една своя лекция Учителят казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един занаят. Борис Николов става мозайкаджия при Алфиери Бертоли. Понеже Сатурн е свързан с камъните Борис цял живот работи с тях. Той е скрит и потаен, не казва плановете и нещата, които има да върши. Почти с никого не се съветва освен с Мария Тодорова, Голяма негова грешка е, че не се вслушва в мъдрите й съвети, като по този начин усложнява живота и на двамата.
към текста >>
Работех усърдно, и понеже Борис не желаеше да се разправя с началниците, мене ме постави като
отговорник
за работата в Министерството и навременната доставка на материалите.
Те работят без желание и любов. Появяват се разногласия, скоро бригадата се разпада и той остава сам. След като Борис Николов излезе от затвора, Пенчо Кубадински го извиква при него и му възлага да организира бригада, която да изпълни мозайкаджийските работи на новостроящото се Министерство на транспорта. Борис покани и мене. Аз напуснах промишленото строителство и отидох да работя в бригадата, организирана предимно от хора на Братството и затворници от Белене.
Работех усърдно, и понеже Борис не желаеше да се разправя с началниците, мене ме постави като
отговорник
за работата в Министерството и навременната доставка на материалите.
Случваше се по няколко пъти ходех до Кубадински и да искам материали. Той беше наредил на охраната - милиционери и никога не ме спираха. Свърши се белият цимент и отидох в пощата и се качих в залата. Имаше съвещание на Министерският съвет. Кубадински говореше и като ме видя, се обърна към мене: „Майсторе, какво има?
към текста >>
Когато започва делото срещу Братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата
отговорност
за деянията на Братския съвет върху себе си.
Много пъти го посещавахме и изгладихме напълно отношенията си, но той много малко промени от характера си. С голяма любов и разположение ни посрещаше с. Мария Тодорова и кака Станка. При разговор Учителят казва, че Борис ще покаже на света как един ученик трябва да защитава своите идеи. Той го подготвя дълго време за този много труден изпит.
Когато започва делото срещу Братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата
отговорност
за деянията на Братския съвет върху себе си.
Защищава смело братските идеи. Пред съда изпява песента „До ще ден", с което иска да каже, че ще дойдат хубави условия за Братството в България. Когато прокурорът Руменов го пита защо е напечатал толкова много ненужни на никого беседи, той отговаря: „Как искате да ви отговоря? Накратко или обширно? " Прокурорът казва: „Накратко." „Ние сме овце, а беседите за нас са сено, с което се храним.
към текста >>
3.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ако брат Михаил Иванов и братята французи не поправят своя начин на работа в съгласие с окултния принцип за абсолютната незаменимост на Божественото Слово с каквито и да било човешки беседи и мъдрувания, те ще имат най- голяма
отговорност
пред Небето, всичките им усилия ще останат безплодни и даже Божественият мандат, даден на Франция, може да се отнеме, за да се даде на някоя друга западна страна или на братските славянски народи.
В съгласие с думите на Учителя поддържам, че след България братска Франция ще разпространи това велико учение по целия свят, но веднага добавям: Това е възможно само ако Божественото учение на Учителя се изнася в абсолютния му чист вид според беседите, а не чрез заместващи ги обяснителни беседи върху словото на Учителя, защото Неговото слово е новото Евангелие, което трябва да се предаде в абсолютно чист вид на човечеството, за неговото обновление и издигане. Когато в разговори, послания и писания се изнасят идеи на учението, това трябва да се прави съвсем точно, без лични прибавки към Словото, като винаги се сочи неговият извор - Учителят. Ако Божествените беседи не се четат - в превод или в оригинал - в тяхната пълна и точна форма, това пречи на магическото въздействие на Словото, да стигне до душите и да им даде вложените от Духа в него благословения. Съдено от всички факти, чийто език е ясен и недвусмислен, братята и сестрите във Франция слушат и издават беседи на брат Михаил Иванов вместо беседите на Учителя. Съдбоносно е за тези братя и сестри, заедно с брат Михаил Иванов, да разберат, че те трябва да се поправят и да четат в Школата само беседите на Учителя, както поставят служенето си върху Божествената основа на абсолютната чистота и във възможно най-кратко време да преведат точно, да издадат и разпространят беседите на Учителя всред французкия народ, като едновременно започнат активна работа за разпространяването на учението и всред другите народи.
Ако брат Михаил Иванов и братята французи не поправят своя начин на работа в съгласие с окултния принцип за абсолютната незаменимост на Божественото Слово с каквито и да било човешки беседи и мъдрувания, те ще имат най- голяма
отговорност
пред Небето, всичките им усилия ще останат безплодни и даже Божественият мандат, даден на Франция, може да се отнеме, за да се даде на някоя друга западна страна или на братските славянски народи.
На ученика е допустимо да греши в малките неща, като се изисква от него по възможност да не повтаря всяка допусната и осъзната от него погрешка. Престъпление пред Бога, Учителя, Небето, цялото човечество и цялата природа е, ако ученикът измени на Божественото предначертание и на работата на Божественото Слово, както тя е планирана чрез беседите на Учителя, като замени Божествените беседи, предназначени за всички народи и всички човешки души, с каквито и да било човешки беседи, водени от кривото мнение, че и в тях говори Бог и че те са по-достъпни, по-разработени и по-изяснени от тези на Учителя. Никой ученик на Великата Божествена Школа не може да стои по-високо от Учителя си, никой не може да бъде нито по-високо, нито наравно с Христа. Никое човешко слово не може да замени живото Божие слово. То е единственият животворящ хляб за душите, чрез който само цялото човечество може да се обнови и издигне.
към текста >>
Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат
отговорни
.
Ще оставя историята да се произнесе! Значи, мили брат, Учителят държеше: аз да познавам окултните науки (без да взема внимание какво е мнението на Олга Славчева, на Владимир Башов, на Паша Теодорова, на Буча и сие! Това е Учителят, който намира и признава, че брат Михаил живее и се е отдал изцяло на великото дело и никой след Учителя няма нито правото, нито позволението да се меси или произнася! В документа е писано. Никога Учителят не се ангажирваше в празни работи!
Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат
отговорни
.
Особено запомнете и научете едно нещо (ние всички се учим и на стари години): там, където хората живеят в хармония, в мир и разбирателство, както в нашето братство, там именно нямат нужда от вмешателство, особено от неща неверни. Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим отговорен, докато не поправите грешката си! Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли? Но ние нямаме никакви вземания и давания с него. Защо трябваше да се намеси той като клин там, където с големи усилия се бе изградило нещо хубаво?
към текста >>
Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим
отговорен
, докато не поправите грешката си!
Това е Учителят, който намира и признава, че брат Михаил живее и се е отдал изцяло на великото дело и никой след Учителя няма нито правото, нито позволението да се меси или произнася! В документа е писано. Никога Учителят не се ангажирваше в празни работи! Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат отговорни. Особено запомнете и научете едно нещо (ние всички се учим и на стари години): там, където хората живеят в хармония, в мир и разбирателство, както в нашето братство, там именно нямат нужда от вмешателство, особено от неща неверни.
Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим
отговорен
, докато не поправите грешката си!
Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли? Но ние нямаме никакви вземания и давания с него. Защо трябваше да се намеси той като клин там, където с големи усилия се бе изградило нещо хубаво? Каква полза и каква смисъл има сега за нас да оставим нашата толкова хубава работа и да отиваме да го търсим из Париж, за да се примиряваме, когато от наша страна, ние не сме имали каквото и да е, за да се упрекнем виз-а-ви[4] до Бертоли. Ние нищо лошо не сме му направили!
към текста >>
4.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Преди всичко това излезе лъжа, и главно - да съчиниш лъжа и стовариш вината на един
неотговорен
фактор, който не може да излезе по мегдани да говори и се защищава, нито да пише по вестници - това е безподобна подлост!
Искра, 1914. 32 с. При всичко че напечатаните напоследък документи показаха по най-очевиден начин, какво цар Фердинанд не е ни повече, но по-малко виноват, отколкото правителството и главното командване на армията, обаче лудият бяс против него още не е утихнал. То беше грозно, и няма да се забрави никога от чувствующата част от нашия народ, това поведение на нашите държавници от миналия народняшко-цанковистки кабинет, гдето те използвайки обстоятелството, че още никой не знае документите по войната, пуснаха лъжата, че ако не бил 16.VI. всичко било наредено за да получи България според договорите, но царят сбъркал като дал заповед.
Преди всичко това излезе лъжа, и главно - да съчиниш лъжа и стовариш вината на един
неотговорен
фактор, който не може да излезе по мегдани да говори и се защищава, нито да пише по вестници - това е безподобна подлост!
А когато прибави и опасността за държавата от настройването всичко против държавния глава, на когото може да се излее всенародния гняв и тъй да се хвърли страната в сътресения, то това дело става и престъпно. И всичко това от отсъствие на нравствен кураж, да поемеш отговорността за стореното от тебе и от боязън за себе си не само да изтъкнеш невинния, но дори и този, чието нещастие би било всенародно сътресение! Статията на генерал Фичева оправда царя за атаката на Чаталджа; документите печатани във вестник Камбана, оправдаха го и за 17 юни. Но тълпата е вече настроена. Тя вече си получи готово клише, което се вряза в мозъка и не се разделя от него.
към текста >>
И всичко това от отсъствие на нравствен кураж, да поемеш
отговорността
за стореното от тебе и от боязън за себе си не само да изтъкнеш невинния, но дори и този, чието нещастие би било всенародно сътресение!
При всичко че напечатаните напоследък документи показаха по най-очевиден начин, какво цар Фердинанд не е ни повече, но по-малко виноват, отколкото правителството и главното командване на армията, обаче лудият бяс против него още не е утихнал. То беше грозно, и няма да се забрави никога от чувствующата част от нашия народ, това поведение на нашите държавници от миналия народняшко-цанковистки кабинет, гдето те използвайки обстоятелството, че още никой не знае документите по войната, пуснаха лъжата, че ако не бил 16.VI. всичко било наредено за да получи България според договорите, но царят сбъркал като дал заповед. Преди всичко това излезе лъжа, и главно - да съчиниш лъжа и стовариш вината на един неотговорен фактор, който не може да излезе по мегдани да говори и се защищава, нито да пише по вестници - това е безподобна подлост! А когато прибави и опасността за държавата от настройването всичко против държавния глава, на когото може да се излее всенародния гняв и тъй да се хвърли страната в сътресения, то това дело става и престъпно.
И всичко това от отсъствие на нравствен кураж, да поемеш
отговорността
за стореното от тебе и от боязън за себе си не само да изтъкнеш невинния, но дори и този, чието нещастие би било всенародно сътресение!
Статията на генерал Фичева оправда царя за атаката на Чаталджа; документите печатани във вестник Камбана, оправдаха го и за 17 юни. Но тълпата е вече настроена. Тя вече си получи готово клише, което се вряза в мозъка и не се разделя от него. Масата е инертна; тя лесно не се поучава, лесно не се избива веднъж врязаното. И на където се обърнете ще чуете само един глас :главен виновник за катастрофата е царя; той е виновен за всичко.
към текста >>
Ще се ограничим да си дадем ясна сметка само върху
отговорността
на царя за атаката на Чаталджа, както и за 16 юни, а подир това ще направим един оглед на неговата дейност през всичкото време на неговото царуване.
Той е причината за всички нещастия. Той...Той...." И вдигна се изново вик за премахването му, за абдикация, па дори за република. „Долу монархизма, да живее републиката"! - викаха депутати в Народното събрание. Няма да се спираме да разсъждаваме върху вредата от подобни хули към короната и от подобни агитации, това не би завело да говорим върху причините, които а накарали законодателите да правят държавните глави особи свещени и неприкосновени, а така също върху кое е за предпочитане - монархията или републиката.
Ще се ограничим да си дадем ясна сметка само върху
отговорността
на царя за атаката на Чаталджа, както и за 16 юни, а подир това ще направим един оглед на неговата дейност през всичкото време на неговото царуване.
Това ще направим, защото трябва да се даде на публиката едно разяснение върху тези две дати - 4 ноември и 17 юни - за да се знае точно положението, а следователно и отговорността за стореното. Освен това 17.VI. когато безогледно се хули всичката минала дейност на царя през изтеклите 26 години, не ще бъде зле да се направи един по- спокоен преглед за да се види, че даже ако той не е сторил нищо добро в този период, то поне периодът не е бил един от лошите, та да се отдават нещата на това или онова. 1. Атаката на Чаталджа. Легендата за някаква коленопреклонна телеграма на един началник на армия да се атакува Чаталджа и за неготовността на армията, изчезна като дим от недавнашната статия на генерал Фичев във в. Камбана.
към текста >>
Това ще направим, защото трябва да се даде на публиката едно разяснение върху тези две дати - 4 ноември и 17 юни - за да се знае точно положението, а следователно и
отговорността
за стореното.
Той...Той...." И вдигна се изново вик за премахването му, за абдикация, па дори за република. „Долу монархизма, да живее републиката"! - викаха депутати в Народното събрание. Няма да се спираме да разсъждаваме върху вредата от подобни хули към короната и от подобни агитации, това не би завело да говорим върху причините, които а накарали законодателите да правят държавните глави особи свещени и неприкосновени, а така също върху кое е за предпочитане - монархията или републиката. Ще се ограничим да си дадем ясна сметка само върху отговорността на царя за атаката на Чаталджа, както и за 16 юни, а подир това ще направим един оглед на неговата дейност през всичкото време на неговото царуване.
Това ще направим, защото трябва да се даде на публиката едно разяснение върху тези две дати - 4 ноември и 17 юни - за да се знае точно положението, а следователно и
отговорността
за стореното.
Освен това 17.VI. когато безогледно се хули всичката минала дейност на царя през изтеклите 26 години, не ще бъде зле да се направи един по- спокоен преглед за да се види, че даже ако той не е сторил нищо добро в този период, то поне периодът не е бил един от лошите, та да се отдават нещата на това или онова. 1. Атаката на Чаталджа. Легендата за някаква коленопреклонна телеграма на един началник на армия да се атакува Чаталджа и за неготовността на армията, изчезна като дим от недавнашната статия на генерал Фичев във в. Камбана. Генералът ни каза, че действително имало донесения за умора и липса на хляб, както и за холера, но помощник- главнокомадующия, генерал Савов, отива на фронта, вижда на самото място, че казаните работи не са в размери, които да попречат, и още повече, когато командующият l-ва и Ill-а армии уверява, че 80 на 100 сме сигурни да влезем в Цариград, тогава се издава заповед „напред!
към текста >>
Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме
отговорността
, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи.
Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме
отговорността
, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа.
към текста >>
Ако пък и генералите искат да се отърват от
отговорността
, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя.
Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма.
Ако пък и генералите искат да се отърват от
отговорността
, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя.
Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело.
към текста >>
Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат
отговорността
, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят.
Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд.
Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат
отговорността
, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят.
Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1.
към текста >>
И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат
отговорността
, а не да се сговаря само на него.
Показахме на брата македонец, че дори съществуването си на карта сложихме за да останем нему верни; 3. Отхвърлихме един недостоен ярем - Балканския Съюз и 4. Най-главното, според мене, беше хубаво ударен по главата целия български народ от историческата истина - за която той беше затворил ушите си - че Русия не ни освобождавала от любов, нито ни покровителства от любов, и че когато ние, в даден момент, не искаме да я слушаме, то тя може да ни унищожи, както и без малко щеше да го направи, ако не и попречиха външните условия - удар. който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили. Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно.
И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат
отговорността
, а не да се сговаря само на него.
И не е ли странно, недавно в. Камбана, органът на републиканците, намира царя за виновен в...бездействие! Ако се бърка - „личен режим"! Ако не се бърка - бездействува! И тъй зле, и инак зле!
към текста >>
Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на
отговорния
пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на
отговорността
на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен.
Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене". Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия. Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт.
Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на
отговорния
пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на
отговорността
на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен.
Когато бурята завлече Стамболова, не завлече с него и династията, и тъй страната бе спасена от втори катаклизъм. 3. Падна Стамболов. Едно дело от велико значение предстоеше - помирението с Русия. Народът искаше това. Общата политика и тя го искаше - не можеше да се игнорира заслугата на Русия за освобождението на България от турско иго.
към текста >>
При наличността на нашите още неузрели политически нрави би било престъпление министърът на войната да бъде от партията и да не бъде частно
отговорен
пред постоянния елемент в управлението на държавата - царя.
Политическите страсти все още не бяха заглъхнали в офицерските среди. С помощта на ген. Рачо Петров, човек послушен на княза - което послушание днес е една рядка добродетел - бърже беше направено всичко да се отведе войската вън от политиката; висши офицери бяха разместени, строги заповеди се издадоха за запазване всяко местенце в политиката; зададе се грамадна работа на офицерството за всестранното повдигане на войската и величествения резултат се достигна. Но главната сила при достигането този резултат е в един елемент, който е предмет на хули от страна на социалистите, които в своето безогледно подражание на Франция не си дават сметка дали сме дорасли до тази стара страна, която, въпреки своите много столетия свободен политически живот, все пак не се решава да въведе пропорционалната изборна система. Този елемент е: Военният министър - човек военен и назначен с одобрението на царя.
При наличността на нашите още неузрели политически нрави би било престъпление министърът на войната да бъде от партията и да не бъде частно
отговорен
пред постоянния елемент в управлението на държавата - царя.
Но било неконструкционно, защото според основния ни закон всички министри трябвало да бъдат избрани от народа и да отговарят пред него. Да, но еднакво в конституцията е сложено, че главнокомандующ на армията е царят. Тогава, естествено, непосредственият началник на войската, министъра, трябва да бъде подчинен на Главнокомандующия. Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5.
към текста >>
- защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред
отговорността
.
Но за нас, народът, тази минала практика беше един чудесен начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им. В опозиция, всички мъже са с велики претенции. Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света. Наистина, защо да не им се даде шанса да видят каква е действителността, па и кой знае, може наистина те да са многожеланите хора. И не видяхме ли ние отрезвяването на всички?
- защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред
отговорността
.
Пред държащия държавната власт сигурно се откриват такива гледки, за които той по-напред не е имал представление и затова отрезвява когато постои малко на високото място. Не е ли тогава една държавническа мъдрост да се допусне до отговорността всеки, който иска да борави с политика, за да се отрезви? И като бе водена по този път, България не мина ли и мирно и тихо тези двадесет години, и за този период не се ли повдигна благосъстоянието й, а така също и името й? Нима Гърция беше по-добре при крал Георгия. който искаше да подражава на английския крал и „царуваше, а не управляваше"?
към текста >>
Не е ли тогава една държавническа мъдрост да се допусне до
отговорността
всеки, който иска да борави с политика, за да се отрезви?
Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света. Наистина, защо да не им се даде шанса да видят каква е действителността, па и кой знае, може наистина те да са многожеланите хора. И не видяхме ли ние отрезвяването на всички? - защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред отговорността. Пред държащия държавната власт сигурно се откриват такива гледки, за които той по-напред не е имал представление и затова отрезвява когато постои малко на високото място.
Не е ли тогава една държавническа мъдрост да се допусне до
отговорността
всеки, който иска да борави с политика, за да се отрезви?
И като бе водена по този път, България не мина ли и мирно и тихо тези двадесет години, и за този период не се ли повдигна благосъстоянието й, а така също и името й? Нима Гърция беше по-добре при крал Георгия. който искаше да подражава на английския крал и „царуваше, а не управляваше"? Гърция дойде до банкрут. Нима не ни показа дейността на Народното събрание миналата Коледа какво би било ако и цар Фердинанд решеше като настоящия покоен гръцки крал „да царува, а не да управлява"?
към текста >>
НАГОРЕ